Един час при Султана Суруджон

сп. Лит. глас, бр.359, стр.3, 1937

Преди петнадесет години, когато и аз бях студент в Художествената академия, едва ли бих повярвал, че Султана Суруджон, един ден, ще бъде голяма художничка. Защото тогава тя само пееше, свиреше на китара, разгъваше своята бохемска душа (...) Но живота си има своите обрати. (...) Ето ме на гости у нея. Тя е все така весела и жизнерадостна, както я познавам от по-рано. Усмивката й ме заразява и аз шеговито подхвърлям: 

- Познавам ви толкова отдавна, а за интервюто си с вас не зная от къде да почна.

Смехът й запълни стаята.

- Да захванем от там, когато аз напуснах Художествената академия. След общия отдел какво следвахте?

- Декорация, отговори художничката.

- И при кого?

-Моят професор бе Харалампи Тачев. Както виждате завърших декорация, а работя живопис.

- Интересно е да се знае, кое ви е накарало да следвате декоративно изкуство?

Султана Суруджон сви рамене и отговори:

- Никой. Тогава нямах много средства за подръжка, тъй като баща ми беше против моето следване в академията. А пък избрах декорация защото и с малко пари можех да завърша.

(...)

- А кога за първи път изложихте?

(...)

- Право да ви кажа, точно е мога си спомня 1930 ли година беше и 1931 ли. Но, не както виждате не веднага след свършването на академията. Три години, след като бях я завършила, нищо не работих. После пак взех четката и отново започнах.

- Какво изложихте за първи път?

Султана Суруджон се възправи, посочи портрета над главата й и продума:

- Изложих този портрет на сестра ми Софи, един мой автопортрет и една главичка в профил - всичко три работи.

(...)

- Тогава как ви посрещна критиката?

- Много ласкаво, отговори тя. Особено критика Стефан Митов писа възторжени неща за моите картини.

(...)

- А Стефан Митов и от последните ви работи, в изложбата на жените художнички е във възторг и казва, че вие сте най-значителната измежду жените в нашата живопис, че по дълбочина на концепцията, по вътрешна духовна сила на изкуството ви, по самобитност на вашата индивидуалност, вие заемате въобще едно от най-първите места в нашето изкуство.

Султана Суруджон се усмихна и отговори:

- Аз мога само да се радвам, че има смели, искрени и сърдечни критици, които знаят да оценяват творчеството на художника и да го поставят на собственото му място.

- Интересно е да се знае, кой ви е подтикнал към тоя начин на работа, след като сте завършили декоративно изкуство?

- Никой, а лично сама, понеже не намирах хубави акварелни материали, реших да опитам с маслени бои. Удадоха ми се тия бои и с тях направих най-хубавата си работа, която ми донесе толкоз много слава и признание.

- И коя е тази работа?

- Вие не я ли знаете, ме попита съвършено чистосърдечно художницата.

- Не, отговорих.

- Съжалявам много, че нямам фотография от нея, за да я покажа. Притежава я Петър Тодоров и той много я хареса - и тая работа, представлява портрет на едно младо момиче.

- Като художница, какво най-много обичате да работите?

- Голи тела, каза даровитата ми събеседница.

- Но аз от вас в изложбите, доколкото си спомням съм виждал само едно голо тяло, а всичко друго - е било портрети.

И художницата, за да ме увери в своята любов към голото тяло, заобиколи ме с картини, които са великолепни актове.

(...)

- Виждам, казах аз, че в голото тяло вие търсите красотата (...). А бихте ли ми казали, какво гоните в портрета?

- Разбира се, че не гоня фотографията, а гоня духът на модела - характерното у него (...) И разбира се влагам свои чувства, защото без тях не може. После, обичам портрета  да бъде композиция, а не само портрет.

- А обичате ли да идеализирате моделите си?

- Не, не идеализирам, а търся най-хубавия момент, в който моделът ми е най-внушителен.

- И тоя момент, вие как го намирате?

- Чрез наблюдение, търся неговият израз, дълбочина (...)

- А имате ли ателие?

Суруджон поклати отрицателно глава и добави:

- Приспособила съм една малка стая за ателие, за което големия художник Борис Георгиев, когато идва да ми гледа работите, каза че няма квадратура. (...)

- Значи големият наш художник Борис Георгиев в идвал тук. И, какво е неговото мнение за вашите картини?

- Много ги харесва, отговори Суруджон, той бе във възторг и каза, че портретите ми са били великолепни, че тук в България, въобще нямало такива портретисти и, че час по-скоро трябвало да замина на запад. А за голите тела, той каза, че били цяла симфония в колорит. Той гледаше работите ми и се радваше. (...)

 - Знаете ли, че и художника Васил Стоилов ми казва, че аз съм била наследница на Паскен.

- Значи, че ви е казал истината, защото той познава изцяло творчеството на тоя голям художник, евреин, роден също в България. (...)

                                                                                                                         Коста Георгиев