Един час при художницата Елисавета Консулова-Вазова

сп.Лит. глас, бр.285, стр.3 Лунна привечер. Слаб ветрец едва полъхва. Градът е в празднично настроение. Хората из централните улици, гъмжаха, а аз разхождат се, залутан всред тълпата, бавно крача към едно от най-красивите, най-уютни кътчета на София, където никакъв шум от трамваи, коли и автомобили, не достига. Вървя и се възхищавам на омайната луна, широко разтварям гърди, поемам дълбок въздух, а сърдцето ми се изпълва с особени трепети. И когато грамадният часовник, намиращ се в тоя кът, запраща всред тихата привечер, своите седем силни удари, аз съм вече пред къщата на г-жа Елисавета Консулова-Вазова. Още при влизането ми в нейния дом почувствувах артистическата атмосфера всред която художницата работи. (...) Във великолепно подредено ателие, художницата с усмивка на лице, ме посреща. Погледът ми лудо се мята върху най-разнообразни неща. Тук е библиотеката на г-жа Вазова, - пияното й, пишещата й машина, тук са окачени много картини, които са откъснати бисери от душата н...