На Екатерина Каравелова - за 50 годишна обществена дейност

Д-р Ж. Драгнева
Женски глас, брой 3, 10 ноемврий, 1929 год.

 Своята обществена дейност Екатерина Каравелова започва още съвсем млада, на възраст, която днес може да се смета още за детска. Родена на 21 октомврий 1860 г. в Русе тя е отведена като десетгодишно дете в Русия и в Москва, в гостоприемната къща на генерал Лермонтов намира второ родно огнище, а в IV Московска девическа гимназия добива едно солидно образование, което завършва съ зрелостен изпит - първа между двадесетте си съкласници.

Осемнадесетгодишна тя се връща в България, изпълнена съ стремеж да служи на народа си.

 

 

 

...)

 Две години само Екатерина Каравелова учителствува в Русе. В 1880г. тя прекъсва любимото си занятие за да последва съпруга си в София. Една година по-късно я намираме в Пловдивската девическа гимназия, после в Софийската, дето тя, жена на министър-председателя, учителствува безвъзмездно. Преследвана от политическите противници на съпруга си, които й отнемат мястото, тя е за известно време учителка в католическото училище в Русе, после в тамошната девическа гимназия и пак в Софийската, дето в 1903г. завършва учителската й кариера.

(...)

Обстоятелствата заставиха госпожа Каравелова да прекъсне своята учителска дейност в момента на пълна зрелост и разцвета на нейните възпитателски заложби. За това трябва само да се съжалява. Тя би могла още ред години да бъде полезна на страната като учителка...

 Когато Каравелов и привържениците му бяха гонени и затваряни, тя не клюмна, а храбро се нагърби с издръжката на семейството си, като успеваше и на други да помага. Изправена на съд като политическа престъпница, тя отговаря на обвиненията с гордо издигнато чело и съ своето самообладание и достойно държание печели всеобщи симпатии и уважение. И през всичките беди и примеждия тя остана верна на онзи идеал, на който тя и нейният съпруг се бяха врекли да служат - България, нейното благо чисто незапетнено име.

(...)

През последните години вниманието на госпожа Каравелова се насочи към пасифистичната дейност на жената. ...

НА Г-ЖА КАРАВЕЛОВА

(По случай юбилея й - спомени)

Ек. Манчева - Русе

Един величав образ, една недостигната от българите българка, едно велико, любвеобилно сърдце, благост и красота - ето това е жената, която изживе живота си за България, защото живея само с нейните идеали!

Съвременница на нашия политически и обществен живот от освобождението ни до сега, свидетелка на много величави моменти и на много преплитания и безпътици в нашия обществен и политически живот, тя винаги пази духът си над всичко, и остана безупречна и неотклонна от пътя към доброто и щастието на България.

(...)

Аз не можах да бъда нейна ученичка, защото при моето постъпване в гимназията тя напусна Русе. Но в мен живееше образа й. Нейната красива фигура, сладкодумие и поетичност плени детството ми и аз жадувах да я срещам в къщата на една моя леля, където тя обичаше често да ходи. Как всичко в нея ми се виждаше красиво. (...)

И тогава и след години винаги съм желаела да я видя, да общувам с милата и добрата г-жа Каравелова. С особено удоволствие и радост я срещах след това. След всека среща с нея, моята душа беше пълна, щастлива. Знаех, че в душата й е залегнала голема печал по страшни поражения, нанесени й от живота, често усещах и тежненията й. ...

Но годините минаваха, косите побеляха, очите спреха...

,,Не те виждам, не те виждам мило дете", ми каза тя преди две години, когато я зърнах между делегатките на Бълг. женски конгрес и се спуснах да целуна ръката й. Мъка изпълни душата ми! Боже, тя вече невижда. Дали завинаги ще живее в мрак и слепота!

... Широка е нейната дейност, велик е нейният дух, самоотвержена е нейната душа. ....

Мила г-жа Каравелова, простете, че може би моите редове съ слаби, за да изразят и чувствата на Русе, и моите чувства към вас. В тоя момент ние чувствуваме много, много радост по Вашата прослава. Ние чувствуваме правото си да делим тържеството на столицата. Макар и далеч от нас, ние Ви чувствуваме наша. И как сме горди в този момент! ...

Елате между нас възвеличена и достойна! В деня на Вашата прослава признателните Русенци ще окичават портрета Ви с цветя и венци, но Вашият образ през него ще се вживи пред нас и ние достойно ще Ви изпеем ,,Осана".