jenska istoryа

сп. Литературен глас, 1930, бр. 61, стр.3     Топла обстановка. Иначе, сигурно не би могло да бъде в къщата на една поетеса.  Почти всички мебели - тетевенска резба. Г-жа Багряна, явно, има вкус, па и намира кой да й подсказва: дружи все с естети.  Моминското й име е Елисавета Белчева. С него е почнала да пише. Най-напред като студентка, в "Съвременна мисъл", после въ "Вестник на жената" (Елисавета Б.) и после... - Като Багряна в "Златорог". - Кой ви нашепна тоя хубав псевдоним? - Владимир Василев и Сирак Скитник. Един ден ми съобщиха, че ме прекръстват. - Най-напред сте писали - кога? - През време на войната, като студентка. (...) - Как сте почнали да печатите? - Бяхме много близки с Йордан Йовков. Той хареса стиховете ми и ги даде за печат. Отвори се войната, станах учителка, списанията спряха, ожених се, затворих се с дете, работа - и спрях да пиша. После пак почнах. - Какво сте следвали? - Филология. Когато напечатах първите стихове, проф...

Жана Гендова, спомени - 1948 г. На един мой портрет в Музея на държавната кинематография съм написала: "Българският филм, това е целият ми живот.". И с право, целият ми живот! Колко непосилен труд, колко хубави мечти преди много, много години. Колко осъществени и колко несбъднати мечти.        А може би нищо не бих направила, ако не беше Васил Гендов с неговата непостижима енергия и упористост, вярващ в бъдещето на това, за което работеше, сам сред хилядите равнодушни, присмиващи се лица от околната му среда. Хората печелеха пари, трупаха ги настрана, затваряха ги в банките, а Васил Гендов, с всичките си недостатъци и упоритост до лудост, тичаше измъчен, не се молеше на никого за нищо, не пречупваше гръбнак, с невероятен труд събираше петачета, уреждаше театър, играеше по утра и вечеринки и печелеше пак петачета. Но не за да направи къща или апартаменти, не за да ги вложи в банка или някое доходно търговско предприятие, а за да направи български филм....