ЕДИН ЧАС ПРИ ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА
сп. Литературен глас, 1930, бр. 61, стр.3
Топла обстановка. Иначе, сигурно не би могло да бъде в къщата на една поетеса. Почти всички мебели - тетевенска резба. Г-жа Багряна, явно, има вкус, па и намира кой да й подсказва: дружи все с естети.
Моминското й име е Елисавета Белчева. С него е почнала да пише. Най-напред като студентка, в "Съвременна мисъл", после въ "Вестник на жената" (Елисавета Б.) и после...
- Като Багряна в "Златорог".
- Кой ви нашепна тоя хубав псевдоним?
- Владимир Василев и Сирак Скитник. Един ден ми съобщиха, че ме прекръстват.
- Най-напред сте писали - кога?
- През време на войната, като студентка.
(...)
- Как сте почнали да печатите?
- Бяхме много близки с Йордан Йовков. Той хареса стиховете ми и ги даде за печат. Отвори се войната, станах учителка, списанията спряха, ожених се, затворих се с дете, работа - и спрях да пиша. После пак почнах.
- Какво сте следвали?
- Филология. Когато напечатах първите стихове, професор Арнаудов ме повика и ми даде много ценни наставления; хареса ме, защото съм имала самокритика.
Г-жа Багряна е написала сборника "Вечната и святата" и е участвувала в много сборници.
- Когато човек отиде на Запад и сравни, вижда, че ние сме талантливо племе. Липсва ни само традиция, но след време ние ще дадем много големи хора. Мисля, само, че сме малко лениви - вероятно останка от робството.
- Всичко това отнася ли се до българката?
- Българката е високостояща; тя не е само домакиня, а едновременно и художница, артистка. Това прави силно впечатление на чужденците, и са във възторг. Една писателка, чужденка, не можеше да повярва, че аз, поетеса, в същото време и шия, и кърпя.
- И мислите, че е време вече да се дадат права на българката?
- Трябва. Не всяка жена ще се ползува от тях, но тази, която чувствува призвание - защо да й отнемаме възможността да се прояви? Аз не съм за възмъжаване на жената - да не ме разберете криво, но ...
(...)
- Не съм на мнение, че момичето трябва да се обучава по-инак от момчето. Момата добива домакинското си образование вкъщи, край майка си. Домакинството не е наука - то идва само по себе си, то е вродено във всяка жена.
(...)
- Имам много добро мнение за нашия театър, особено след като ходих в Париж и направих сравнение. Ние имаме големи артисти, които и на Запад биха били големи. Колкото за литературата, и специално за стиха, констаътирвам голямо развитие.
- Защо нашите млади белетристи и поети не пишат за любов?
- Боят се да не изпаднат в сантименталност. Смятат я за старомодна. Навсякъде е тъй. Може би това иде от нова Русия. Повече се пише на социални теми.
- Кой знай, струва ми се, че ние в България гледаме по-трагично на нещата. Може би защото сме отрудени. На запад, покрай социалните въпроси, хората намират време да се занимават и с женската хубост. Говоря за всекигодишния международен конкурс за хубавици и представителки на племенна хубост. У нас тия неща минават с усилие.
- На тия конкурси аз гледам като на възвръщане към култа на красотата. Аз съм за това: жената да мисли за красотата си, да се стреми да бъде колкото може по-хубава и здрава.
- Сценичните произведения в България са застъпени най-слабо. Но вече има добри проблясъци. И напредваме. Новата работа на Йовков - "Милионерът", е по-добра от "Албена".
- Йовков и комедия?
- Да, в личния си живот той е много остроумен. Разправя много духовито, увлекателно.
(...)
Г-жа Багряна е голяма любителка на природата. Всяка събота поема към планината. Обходила е Пирин!
- Щом човек излезе от града и се възкачи малко над него, скъсва с всички делнични дребнавости. Нищо не освежава тъй, както планината.
(...)
- Каква е целта на новооснования клуб на жените-писатели?
- Да се опознаят, да си устроят с общи средства библиотека; (сами не биха могли да следят новото на Запад) да издирват и подпомагат нови дарования; сказки, четения и пр. и пр.
По-нататък г-жа Багряна говори с възторг за селянката като художница, което качество проявявала в шевиците, за българката изобщо, като твърда помощница на мъжа, като достойна гражданка.
През всичкото време на разговора ни поетесата бродираше. Поради това, смятам че всичко хубаво, което г-жа Багряна каза за българката може да се отнесе и за нея.
Поздравявам я!
Топла обстановка. Иначе, сигурно не би могло да бъде в къщата на една поетеса. Почти всички мебели - тетевенска резба. Г-жа Багряна, явно, има вкус, па и намира кой да й подсказва: дружи все с естети.
Моминското й име е Елисавета Белчева. С него е почнала да пише. Най-напред като студентка, в "Съвременна мисъл", после въ "Вестник на жената" (Елисавета Б.) и после...
- Като Багряна в "Златорог".
- Кой ви нашепна тоя хубав псевдоним?
- Владимир Василев и Сирак Скитник. Един ден ми съобщиха, че ме прекръстват.
- Най-напред сте писали - кога?
- През време на войната, като студентка.
(...)
- Как сте почнали да печатите?
- Бяхме много близки с Йордан Йовков. Той хареса стиховете ми и ги даде за печат. Отвори се войната, станах учителка, списанията спряха, ожених се, затворих се с дете, работа - и спрях да пиша. После пак почнах.
- Какво сте следвали?
- Филология. Когато напечатах първите стихове, професор Арнаудов ме повика и ми даде много ценни наставления; хареса ме, защото съм имала самокритика.
Г-жа Багряна е написала сборника "Вечната и святата" и е участвувала в много сборници.
- Когато човек отиде на Запад и сравни, вижда, че ние сме талантливо племе. Липсва ни само традиция, но след време ние ще дадем много големи хора. Мисля, само, че сме малко лениви - вероятно останка от робството.
- Всичко това отнася ли се до българката?
- Българката е високостояща; тя не е само домакиня, а едновременно и художница, артистка. Това прави силно впечатление на чужденците, и са във възторг. Една писателка, чужденка, не можеше да повярва, че аз, поетеса, в същото време и шия, и кърпя.
- И мислите, че е време вече да се дадат права на българката?
- Трябва. Не всяка жена ще се ползува от тях, но тази, която чувствува призвание - защо да й отнемаме възможността да се прояви? Аз не съм за възмъжаване на жената - да не ме разберете криво, но ...
(...)
- Не съм на мнение, че момичето трябва да се обучава по-инак от момчето. Момата добива домакинското си образование вкъщи, край майка си. Домакинството не е наука - то идва само по себе си, то е вродено във всяка жена.
(...)
- Имам много добро мнение за нашия театър, особено след като ходих в Париж и направих сравнение. Ние имаме големи артисти, които и на Запад биха били големи. Колкото за литературата, и специално за стиха, констаътирвам голямо развитие.
- Защо нашите млади белетристи и поети не пишат за любов?
- Боят се да не изпаднат в сантименталност. Смятат я за старомодна. Навсякъде е тъй. Може би това иде от нова Русия. Повече се пише на социални теми.
- Кой знай, струва ми се, че ние в България гледаме по-трагично на нещата. Може би защото сме отрудени. На запад, покрай социалните въпроси, хората намират време да се занимават и с женската хубост. Говоря за всекигодишния международен конкурс за хубавици и представителки на племенна хубост. У нас тия неща минават с усилие.
- На тия конкурси аз гледам като на възвръщане към култа на красотата. Аз съм за това: жената да мисли за красотата си, да се стреми да бъде колкото може по-хубава и здрава.
- Сценичните произведения в България са застъпени най-слабо. Но вече има добри проблясъци. И напредваме. Новата работа на Йовков - "Милионерът", е по-добра от "Албена".
- Йовков и комедия?
- Да, в личния си живот той е много остроумен. Разправя много духовито, увлекателно.
(...)
Г-жа Багряна е голяма любителка на природата. Всяка събота поема към планината. Обходила е Пирин!
- Щом човек излезе от града и се възкачи малко над него, скъсва с всички делнични дребнавости. Нищо не освежава тъй, както планината.
(...)
- Каква е целта на новооснования клуб на жените-писатели?
- Да се опознаят, да си устроят с общи средства библиотека; (сами не биха могли да следят новото на Запад) да издирват и подпомагат нови дарования; сказки, четения и пр. и пр.
По-нататък г-жа Багряна говори с възторг за селянката като художница, което качество проявявала в шевиците, за българката изобщо, като твърда помощница на мъжа, като достойна гражданка.
През всичкото време на разговора ни поетесата бродираше. Поради това, смятам че всичко хубаво, което г-жа Багряна каза за българката може да се отнесе и за нея.
Поздравявам я!
Хр. Д. Бръзицов
Източник снимки:
http://ref.blog.libvar.bg/2015/04/29/elisaveta-bagryana-i-varna/#prettyPhoto
Коментари
Публикуване на коментар