Един час при Дора Габе

Литературен глас, бр. 12, 1928, стр. 3

Източник: НБКМ

Запазен е оригиналният правопис.

Хр. Д. Бръзицов

     Поетеса, публицистка, създателка и сподвижница на много културни движения. Дора Габе има ласкаво мнение за българката.

 - Смятам българката - казва тя - за по-културна от българина. Не в смисъл на повече знания - бърза да се поправи тя - защото знанията ги има мъжът; но жената по-лесно е възприела културата и е станала по-финна. Като по-чувствителна, жената-българка по-лесно е попила външната култура, по-лесно се е поддала на културното влияние. Българинът е останал с първобитните си инстинкти, колкото и да се е учил, колкото и да е живял в чужбина. Затуй, смятам, че вчера и днес още много български момичета съ своята чувствителност, впечатлителност и духовни потреби са останали неразбрани, неудовлетворени от мъжете. И много наши момичета, които ценя, останаха поради тая причина неомъжени. 

 

 

 

 

Намирате ли особенни способности у тая ваша българка, г-жа Габе?

- Абсолютно много: тя е с извънредно хубави залози и като майка, и като общественица, и като артистка. Работлива, повече склонна да бъде сериозна, отколкото лека; с традиции. Смятам само, че като следа от робството, не се е отървала от две неща: завист и клюкарство. Когато се освободи и от тях, много чужденки ще й завиждат.

- Такава каквато взимате българката, смятате ли, че е време да й се дадат тъй наречените "права"?

- Практически не бих могла да отговоря. Все пак, мисля, че докато една страна не е достигнала в живота си крайната степен на култура, не трябва да бърза да стигне до края, преди да извърви целия път.

- Какво ще кажете за българката в литературата?

- Сама аз съм литераторка и ми е неудобно да говоря. Мога да кажа само, че имаме много ценни, много интелигентни литераторки.

- А изобщо за нашата литература?

- Имаме неимоверно много таланти. ... И вървим добър път.

- След вашия "Земен път" ще има ли скоро нещо ново?

- Работя над едни поеми в стихове Живота на . . . .

- На?

- По-добре да не казвам сега. Неудобно ми е. А "Земния път" смятам, че трябва да се разбере, не за антология, а за повест, нещо цяло, което не може да се чете като други стихосбирки от края към началото.

- Как ви хрумна да пропишете, г-жо?

- На 10 годишна възраст учителят ни накара да напишем по едно стихотворение. Моето напечати "Пролет". После прописах по албумите на приятелките си. На края на гимназията написах "Теменуги".

- Насърдчи ли ви някой?

- Яворов: той напечати моите "Теменуги" в "Мисъл". Инак не бих ги напечатила изобщо. Яворова смятам за учител.

- Пак за българката, г-жо, Габе. Как бихте я оправдали срещу обвинението, че следва прекалено много модата?

- Модата? Та това е животът, ненормален, макар, но все пак, живот. Казах, че тя е податлива, възприемчива и веднага попива новото. Силно впечатлителна, чувствитлена.

        Наоколо български шевици, кебета, пристилки, колани. . . Народна обстановка. Дори и старо-църковна врата между двете стаи.

- А модата на шевиците?

- Хубава мода. И ще израсте от тая мода нещо, което още не подозираме. Това е най-ценното, което имаме. Но когато е творческо, разбира се, а не сляпо подражание. В туй отношение - с шевиците - някои жени у нас имат големи заслуги, и на творчеството им биха могли да завидят много творци-мъже. Изобщо, смятам, че българката е творец навсякъде, творческа натура. Тя трябва да види много малко, за да го направи свое.

Из двора дечурлига - тичат, прескачат се, викат, и току надничат през прозореца да видят дали г-жа Габе не пише нова приказка...

- Питате ме за детската литература - казва г-жа Габе. - Много сме напреднали с нея. Бях в Румъния. Оплакаха ми се, че нямат никакво детско четиво. И другите ни съседи нямат. Ако превеждат от нас, биха се обогатили - имаме и за износ. Съживихме я, мнозина ратници, и аз, доколкото можах.

- И от по-рано имахме добра детска литература, г-жо, но децата каточели не четяха толкова много.

- Трябваше да му дойде времето. Всяко нещо си намира времето.

Г-жа Дора Габе харесва и българския театър - такъв, какъвто е сега и с надеждите, които дава за в бъдеще. Преди години не могла да стои повече от две действия в театъра. Скучно било. Сега, живот, стремеж. Родната драма ще изиграе голяма роля. В Полша често се давали много слаби пиеси, само за да се насърдчи родната драма. Покрай слабото, ще се роди силното.

       Нашата събеседница е една от основателките на Пен клуб. Била в Полша. Питали я, дали в България има Пен клуб. Няма. Основете - казали й. Идеята се посрещнала добре от някои среди в София и тъй бил основан българският Пен клуб.

- Неоценено добре значение има тоя клуб - казва г-жа Габе. - Извънредно голямо значение. Ако членовете на нашия Пен клуб можеха да се проникнат от съзнание за значението му, не шяха да бъдат тъй апатични... Бих казала до престъпност... Пен клуб може да изиграе извънредно важна роля. Може да се помогне на страната и без политика, по други пътища, по които би спечелила доверието на Европа; защото тя е загубила доверие в другите пропагандаторски приьоми. В Пен клуба влизат хора с много голямо влияние. Утехата ми е само в туй, че макар и нашите да не ценят и да не работят и макар обществото да няма никакво съзнание за значението на Пен-клуба, той си съществува независимо от това, и то не тук у нас, а там, където е приет в общото семейство на европейските Пен-клубове. Там нашият Пен-клуб тече с реката на общата тяхна работа. Върви по тяхното течение. А всичко, което се работи там е и за нас; техните придобивки са и наши.

   Понататък нашата събеседница преминава на друг въпрос:

- Едно смятам в нашия обществен живот за лошо: винаги всички търсят недостатъците на нещата; каточели туй е задачата на критическия човешки ум; с това изнамират злото, изваждат го на бял свят, подчертават го и му дават възможност  да расте. Какво би било, ако същата енергия се насочеше към търсене на хубавото! Не искам да кажа, че всичко трябва да се хвали и глади по главата. Искам да кажа, че трябва да се посегне с ръка и към хубавото; да се подчертае; да се поднесе пред очите на всички.

     А най-главно, да се претегля на везни когато се кори някой: срещу лошото, което има, какво хубаво е дал. Да не забравяме, че днешният наш живот е още фаза, път на развитие, че всичките ни грешки са неизбежни.

    Г-жа Дора Габе е родена в поробена Добруджа - в чифлик между Добрич и границата. Живяла е там до двадесет годишната си възраст. Да приказвате с нея цял час, без да се заговори за Добруджа е невъзможно.

- Там стават ужасни работи, а тук се мълчи - говори огорчено нашата събеседница. - За Добруджа би трябвало много да се говори, но няма кой да слуша. Много страшни работи стават там, но не се допуща да им се дава гласност. Обществото иначе значи е солидарно. Това е едно от най-черните петна върху съвестта на България.

- Може би политиката, г-жо. . .

- Даже и да го изисква политиката можеше да се намери начин.Защото, колкото повече мълчим, толкова повече за виновни ни смятат. Трябва да спасим нашите поробени братя и сестри в Добруджа. Там стават ужасни неща.