Д-ръ Иванка Бърдарова-Кантарджиева

 сп.Лит. глас, бр.332, стр.6, 1936

Д-р М. Лещова-Трънка

 На 27 т.м. се навършиха шест месеца от смъртта на една рядко-способна и даровита жена - Д-р Иванка Бърдарова-Кантарджиева.

 Покойната ми е била съученичка в плевенската гимназия и любима другарка на целия клас, тя се отличаваше действително с много качества. Безброй спомени блуждаят в мене от ученичеството ми, свързани с нея.

Симпатична, скромна, умна, весела, разговорлива, отзивчива, пълна с инициативи, тя беше не само най-добрата ученичка в гимназията по успех, но и най-интелигентната девойка в града ни. Тя четеше много извън училищната програма, занимаваше се с музика, рисуваше и ни развиваше най-хубавите реферати. Но характерното у нея беше чувството за мерка въ всичко и чувството на дълг към всички. Иванка Бърдарова принадлежеше на видно плевенско семейство с най-добре уредената къща, с много салони и изящни мебели. Нашата другарка не познаваше надменността и канеше по разни случаи целия клас у дома си. Незаличими с десетките ми спомени от приятната обстановка в тази къща, където се настанявахме в обширната гостна столова и след закуската - изрядно приготвена от г-жа Рада Бърдарова, мила по ред с всички ни, ние се развеселявахме, минавахме в другите салони, свирехме, пеехме, лудувахме, поощрявани от незалязващата усмивка на нашата скъпа приятелка. До толкова са ми правили впечатление тези приеми, че днес, след като съм присъствувала на много по-големи, не мога да кажа нищо за последните, а помня първите с най-малките подробности: коя ученичка поднесе на Ванчето, както я наричахме, едно петленце от шоколад, което породи много смях и закачки, коя идваше най-напред, коя най-подир, коя се стесняваше, коя най-много викаше, какви картини висеха по стените, какви бои имаха килимите, какви цветя красеха прозорците и всичко което ни посрещаше в гостоприемното жилище.

А гласът, гласът на Ванчето и сега долита до мен тих и малко задавен, но много гальовен. (...)

С моята другарка не само обичахме, но и ценяхме. Аз вярвах в нейните способности, а тя казваше за мен: ,,Мара може".

Живота, уви, пораздруса прекалените но младежки амбиции и ни показа, че ,,моженето" е подчинено на много условия.... Аз загубих майка си, тя баща си, и ето че и дните й били много скъсени...

След матурата, тя замина за Цюрих, аз за Гренобъл и се разбирахме с чести писма. Подир няколко години Иванка Бърдарова се завърна в града ни Доктор по философия, защитила отлично тезата си: "Das asthetische verhecten auf Grund experimentell - psychologischer Untersuchung"

През 1919 год. се омъжва за младия юрист г. Асен Кантарджиев, който е един от добрите виолинисти в България и един от първите адвокати в Плевен. Първите няколко месеца от женидбата си, младите съпрузи Кантарджиеви прекарват в Прага, където се занимават изключително с музика.

От 1920 до 1925 год. Д-ръ Иванка Бърдарова-Кантарджиева учителствува в плевенската мъжка гимназия и преподава по философия и немски език. Още със завръщането си в Плевен, тя е членка на всички просветни и благотворителни организации в града ни и става председателка на Комитета за подпомагане на бедни родилки и изхранване на техните кърмачета. По нейна инициатива се основа приюта за децата на работничките наречен: ,,Детско огнище", в който се подпомагат 30 деца. Била е също дописна членка на международната християнска организация за Балкана. Живота на Д-ръ Иванка Бърдарова-Кантарджиева е бил безупречен и изпълнен с дела, на които тя се отдаваше всецело и упорито. Нейното здраве, отравяно постепенно от неизлечима бъбречна болест, беше много разклатено и тя свърши тази година през месеца на цветята, за да остави два хубави цвета, две хубави момченца без майка, един достоен мъж без другарка и една стара майка без утеха. Дълготрайната й болест не й позволи да оплодотвори своите големи и солидни познания, както тя желаеше. Все пак целият град, който я оплака, както и всичките й познати и приятели пръснати из цяла България, знаеха какво загубват и какво оплакват. Нейният допир само облагородяваше, нейните думи - винаги оптимистични - ободряваха, нейното съчувствие подкрепяше на дело и сигурно. Д-ръ Иванка Бърдарова-Кантарджиева беше гордост на града ни не само като първата учена жена излезла от него, но и като най-примерната дъщеря, съпруга, майка, съгражданка, общественичка и българка.

Поклон пред паметта ти, скъпа приятелко, и мир на великолепната ти душа. Хубавите ми спомени с тебе са потопени за винаги вече в сълзи. Позволи ми още едно пожелание: децата ти да бъдат като тебе!