Проблемите на една работеща жена през 1943

сп. Жена и дом, бр. 56;1943,стр.4

Млада съм, 23 годишна. Чиновничка съм в общината - на село. Не съм лоша и казват - красива съм била. И ето, че заради мене, началството ми и бирникът са във вечни спорове и препирни. За всичко са на различни мнения, погледът им ме следи навсякъде и се ревнуват един от друг.

Аз съм, като че поставена между чук и наковалня.

На мене и двамата са ми шефове и трябва да им се подчинявам в работата, но не и в заирнята им, защото и двамата са женени. Ето поради това и двамата са ми противни. Ако единият попитам за нещо, другият настоява, че само него съм трябвало да питам. Работата ми е хубава и доходна, пък и от мене е доволен целият персонал.

Обаче, невъзможно беше да продължавам повече и за да не влошавам отношенията между двамата, реших да напустна, макар че ще остана известно време без работа. Подадох заявление и чаках, чаках, никакъв отговор. И ето, че началството ми смело и с усмивка ме попита: ,,Кого от двамата обичам."

Аз се засмях и казах: ,,Никого, защото и двамата сте женени.''...

Тогава на това ми отвърна само, че съм била мобилизирана и че не мога да напустна. Аз съм съвсем объркана. Помогнете ми какво да правя, защото всичко това започва вече да ме измъчва.

 

(Отг. на редакцията) - Драга госпожице, наистина безсмислено е да се измъчвате заради нахалното ухажване на тези двама женени началници. Щом като нищо не може да ги вразуми да ви оставят да си гледате свободно работата, трябва още веднъж да си поискате най-настоятелно преместването. Обяснете им дори лично, че не можете да работите повече заедно и за да не става нужда да излагате истинските причини на някое по-висше началство за оставката си искайте най-категорично да ви преместят другаде. Имате това право. Не се страхувайте и бъдете решителна. В краен случай, явете  се в градското комисарство, изложете причините и поискайте преместването ви.

 

Източник: http://www.lostbulgaria.com/?p=5503