За жените адвокатки.

в-к Женски глас, декменври, бр. 6, 1923 г., стр. 1-2

Димитрана Иванова

 На 8 и 9 т.м. заседава в София III-ия редовен конгрес на Съюза на българските адвокати. На втория ден, на 9-и декември, бе поставен на разглеждане „Предварителния проект за закон за адвокатите, изработен от кодификационната комисия при Министерството на правосъдието“.

  Миналата година адвокатският съюз въ II-ия си редовен конгрес прие един свой проект на същия закон, в който предвидя, че „адвокати могат да бъдат лица от двата пола“ (чл. 4).

Тази година Министерството на правосъдието, в желанието си да преработи досегашния закон за адвокатите, е възложило ... на кодификационната комисия при него ... да изработи нов проект, който в противоположност на проекта на адвокатския съюз е запазил правото на адвокатство само за „лица от мъжки пол, които са свършили правните науки“. ...

И въпреки решението на миналогодишния конгрес на адвокатския съюз, тази годишният конгрес на същия даде много противници на правото жените да адвокатствуват, макар да имаше, за гордост на конгреса, и твърде смели защитници.

Единственият аргумент на противниците, изтъкнат през време на дебатите беше, че допущането жените да адвокатствуват не било още за нашите нрави, трябвало малко да се почака. Този аргумент, обаче, се изтъкваше твърде несмело - правеше впечатление, че тези, които го изтъкваха, криеха зад него друг, истински аргумент - страхът от по-голяма конкуренция, за признаването на който аргумент липсваше нуждната доблест. Казвам, през време на дебатите, защото вън от тях, след заседанието станаха по-оживени спорове, гдето, като се изтъкна в свръзка с първия аргумент голямата опастност от внисане на „поквари“, „развала“ в съдилищата с влизането в тях и на жената-адвокат, прибави се и друг аргумент, че жените не били способни за адвокати.

...

Източник снимка: Wikipedia

Всичките тези аргументи, ако бяха другаде изказани, не в един конгрес на съюза на българските адвокати, бихме го отминали без всякакво внимание. Те говорят много силно за културата и интелигентния елит на нашите адвокати, на тези, разбира се, които ги подържаха. Те издават също тъй тяхното еснафство и техния страх да не им намали хубавата печалбица, която те биха могли да запазят при по-малко конкуренти.

 Да бъде жената адвокат, не било за нашите нрави!

А когато тя изнемогва под черния труд въ фабриките и работилниците, когато диша прашния и задушливия въздух в канцелариите, когато става огнище на туберкулозния бацил в учителските стаи - тогава не пречат нашите нрави, нали?

Не било за нашите нрави - се изтъква този аргумент, когато се знае, че жената-адвокат ще влезе в интелигентната среда на нашите съдии и адвокати, гдето „човекът“ има всичките условия да бъде издигнат над „полът“. Да бъдем по-ясни: колкото е по-прост, колкото е с по-низка култура мъжът, толкоз по-слабо ще вижда той в жената равния нему човек, а колкото е с по-високо обеазование и с по-висока култура, толкоз за него се губи и трябва да се губи жената, като жена и да израсва жената, като човек. Това, нашите адвокати отричат за себе си и за съдиите. Защото ни се посочи на опасността, когато се яви красива и елегантна дама-адвокат можела да смути душите на нашите съдии. Та заради туй смущение на мъжете, ако това може да бъде вярно, на тези от тях, които не са израсли до там, да бъдат господари на себе си, ще кажем ние, ще трябва да се наказват жените, като се лишават от правото да адвокатствуват! Ами, че няма ли опасност да се извика същото смущение, когато се яви „същата елегантна дама“ в съда и като подсъдима? Тогава изключете жените, заради „опасността“ от елегантната дама, от подсъдност. Господа противници на правото на жените да адвокатстуват, много, много Ви е слаб този аргумент. Той не търпи критика. Той излага по-скоро Вас, които го подържате, от колкото да подцени жената адвокат.

...

Против Вашия аргумент говори тенденцията на нашата училищна система, да се направи обучението въ всички видове училища, както е досега в основните, в прогиманазиите, в непълното гимназии, висшите училища и университета, смесено. Той пада и пред туй, че от години имаме смесени учителски съвети - до войната само в девическите училища, след войната и в мъжките училища. Ние имаме отдавна вече и жени-лекари.

Тогава не „заради нашите нрави“, а заради опасността от конкуренция не щете Вие жени адвокати. Влизането на жените, като адвокати, всред Вашата среда на адвокати и съдии, напротив, може да укаже по-скоро благотворно влияние върху морала. Защото, благодарение на двойнствения обществен морал, който се е култивирал и продължава още да се култивира - за мъжа един, такъв, който всичко му позволява и опращава, а за жената - друг, който всичко й запрещава и наказва, Вие знаете Вашия речник и Вашите отношения всред мъжка среда и каква корекция също сте заставени да направите на същите, когато въ Вашето присъствие са и жени.

А що се отнася до втория аргумент, че жените не са способни за адвокати, ще отговорим в идния брой.