Солунският чудотворец - роман от Фани Попова Мутафова

в-к Пряпорец, брой 14, стр.2, 1931

Втората част на ,,Солунският чудотворец" е широко обмислена творба, която по оригиналното и верно рисуване на епохата е ценен принос в нашата художествена историческа литература. Трябва да се отбележи, че тази част на романа на Фани Попова Мутафова е здраво споена композиционно. В нея динамиката на действието е значително засилена, а психологическият елемент - сполучливо застъпен. 





 Център на втората част на романа е голямата фигура на цар Калоян. Той е даден в цялото му великолепие, внушителност и стихийно действие. Тая необузданост на творческата енергия, употребена в завоевателни акции, тая железна непоколебима воля, тая решителност, преплетена със самоувереност, които съчетава образът на Калоян - Фани Попова-Мутафова възсъздава с тънко и умело проникване в характера на мъдрия, предвидливия, недоверчивия, чиято слава ,,отлетя зад границите на България и учуди и порази света".

 Душевните конфликти на Калоян в неравната борба за запазване, закрепване и разширяване Асеновата държава са добре анализирани от романистката. (....)

                                                                                                   Васил Каратеодоров

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Д-ръ Иванка Бърдарова-Кантарджиева

Изображение
 сп.Лит. глас, бр.332, стр.6, 1936 Д-р М. Лещова-Трънка   На 27 т.м. се навършиха шест месеца от смъртта на една рядко-способна и даровита жена - Д-р Иванка Бърдарова-Кантарджиева .  Покойната ми е била съученичка в плевенската гимназия и любима другарка на целия клас, тя се отличаваше действително с много качества. Безброй спомени блуждаят в мене от ученичеството ми, свързани с нея. Симпатична, скромна, умна, весела, разговорлива, отзивчива, пълна с инициативи , тя беше не само най-добрата ученичка в гимназията по успех, но и най-интелигентната девойка в града ни. Тя четеше много извън училищната програма, занимаваше се с музика, рисуваше и ни развиваше най-хубавите реферати. Но характерното у нея беше чувството за мерка въ всичко и чувството на дълг към всички. Иванка Бърдарова принадлежеше на видно плевенско семейство с най-добре уредената къща, с много салони и изящни мебели. Нашата другарка не познаваше надменността и канеше по разни случаи целия клас у дома...
Прочетете още

ПЕЛАГИЯ ВИДИНСКА - БЪЛГАРСКАТА КОКО ШАНЕЛ

Изображение
Автор: Ива Велева Пелагия Видинска е родена през 1896 година. Баща й Тодор Кръстев е фелдфебел в Пловдив. Известно време бил с полка си във Видин и започват да му викат Видинлията, а по-късно Видински .  Пелагия завършва гимназия в Солун. Владее френски и немски. През годините Пелагия Видинска има ателиета на различни места в София, като най-запомняща се е това на ул .Граф Игнатиев , където има и малък подиум. През 20-те и 30-те години тя създава колекция за царското семейство, в която тя използва мотиви от народни носии. Дълги години прави тоалетите на царица Йоана.  източник снимка: България ХХ век Алманах, стр. 938 Модистката често пътува до Париж и общува с модни къщи като CHANEL и LANVIN. След 1944 год. Пелагия Видинска става главен майстор на шивашкото ателие на Народния театър.  На тази снимка от  Стара София (stara-sofia.com) се вижда модното ателие на Пелагия Видинска на ул. Леге (черната табела).  Мис България...
Прочетете още

Един час при Султана Суруджон

Изображение
сп. Лит. глас, бр.359, стр.3, 1937 Преди петнадесет години, когато и аз бях студент в Художествената академия, едва ли бих повярвал, че Султана Суруджон, един ден, ще бъде голяма художничка. Защото тогава тя само пееше, свиреше на китара, разгъваше своята бохемска душа (...) Но живота си има своите обрати. (...) Ето ме на гости у нея. Тя е все така весела и жизнерадостна, както я познавам от по-рано. Усмивката й ме заразява и аз шеговито подхвърлям:  - Познавам ви толкова отдавна, а за интервюто си с вас не зная от къде да почна. Смехът й запълни стаята. - Да захванем от там, когато аз напуснах Художествената академия. След общия отдел какво следвахте? - Декорация, отговори художничката. - И при кого? -Моят професор бе Харалампи Тачев. Както виждате завърших декорация, а работя живопис. - Интересно е да се знае, кое ви е накарало да следвате декоративно изкуство? Султана Суруджон сви рамене и отговори: - Никой. Тогава нямах много средства за подръжка, тъй като...
Прочетете още