Един час при Христина Морфова

Литературен глас, бр. 43, стр. 3, 1929

Източник: НБКМ

 

Хр. Д. Бръзицов

 

       Намерих госпожа Христина Морфова, по мъж Лукаш, в топла българска обстановка, каточели никога не е напущала България. Собствено, незнам дали уредбата принадлежи на г-жа Морфова, но достатъчно е и това, че е  потърсила тая обстановка. Българите, които живеят по-дълго време на Запад, често стават по-европейци от европейците.

         От здравата й българска фигура лъхаше доброжелатлство и готовност за разговор. Не видях труд докато го подкача.

 - Починахте ли си г-жо във Варна? Вие всяка година я навестявате от Прага.

- Въ Варна никога не почивам. Тук ще си почина. Когато отида въ Варна или ще искат да участвувам в концерти или сама ще устроя такъв. . .

         (Сам предизвиках г-жа Морфова да разправи подробности около една нейна неприятност с тия концерти въ Варна. Работата се състои в следното: Една местна организация я поканва да участвува в забавата с благотворителна цел, и разбира се, безплатно. Това нищо - г-жа Морфова се съгласява. Но в последния ден й прилошава - и певците имат стомах - и тя съобщава съ съжаление, че няма да може да участвува в забавата. Резултат: буря от нападки - устни, чрез печат, по улиците . . . )

- У нас нравите са малко жестоки, г-жо. . .

- Навсякъде е така, господине, но у нас малко повече. . . Аз обаче предпочитам нашата груба прямота пред лицемерните заобикалки в други стран и. Лошото е само, че ние артистите сме много чувствителни. . . Но аз забравям. Чета биографиите на големите хора: Карузо бил освиркан в родния си град и се заклел вече никога да не пее там.

- Казахте, че ще си починете в София. До кога?

- Не знам точно. Въ всеки случай, предстои ми турне из Ориента - Цариград, Ангора. . . а зимата ще прекарам в Италия. Имам гастроли в Прага, Братислава и Париж. Ще отида и към Англия, Швейцария. . .

 

У нас не ще ли гастролирате?

- Още няма нищо.

- А за постоянно оставане в Народната опера не мислите ли?

- Не бих могла да си ангажирам времето. За гастроли въпросът е друг.

 

 

 

В странство мислят, че сме Ориент, че нямаме музикална култура, и затуй винаги с удоволствие участвувам въ варненските музикални тържества, които се посещават от летуващите чужденци. Ние имаме артисти и музика - дори и изнасяме навън - но не всеки знае това. Повечето от чужденците, които посещават през лятото Варна трябва лятос да се издига в един музикален център и изобщо културен център на България.

- Какво е мнението ви за нашата опера?

- Знаете, миналата вечер (18 септември) чух "Еврейка". Драго ми беше като гледах напредъка й, защото и аз съм една от основателките....Много надеждни, хубави гласове. Режисюрата само би  могла да бъде по-добра. И би напреднала много Операта, ако имаше веща ръка. Ту директор няма, ту главен диригент - все криза. Добре би било още, да гастролират по-често големи чужди артисти, за да служат за модел на нашите начинающи.

- Но някои биват изпращани в странство.....

- Безполезно. С много малко пари.

В Прага мнозина степендианти са идвали при мене за помощ. С малко пари изпратеният на специализация артист нищо не ще научи. Добрите професори взимат само на един час по 400 крони, франка, италиянски лири и пр. Това е таксата. Десетина лекции на месец правят 4000 франка например, а нашите артисти отде ще ги вземат?

Христина Морфова е завършила гимназия в София...

- Само времето си загубих с тази гимназия - казва тя.

... След като заминала да следва в Прага. Като завършила консерваторията била ангажирана в операта Брюн, стояла там две години, дошла в България на турне, после отишла в Париж на специализация, пак в България - като певица в Народната опера и професорка в Музикалната академия - подир което вече става примадона на операта в Прага (1916 г.).

- Как стана че се посветиха на туй изкуство, г-жо?

- От малка. На четири годишна възраст вече устройвах комедии, пеех. Но една на 15 годишна възраст почувствувах призванието си. Нашите, домашните, бяха абсолютно против всяко мое посвещаване на пеене. И тъй - губех времето си в гимназията. Ако бях почнала с музикалното си образование по-рано... Но бързах. Четири курса взех за две и половина години. В операта в Брюн бях ангажирана на 19 години и половина.

- Родена сте в ...

- Стара Загора. Нашите казваха: "Цигулар къща не храни". Навярно от майка ми съм наследила дарбата си - тя пееше много хубаво.

           Христина Морфова има редко богат глас. Може да изпълнява и лирически, и коларатурни и драматически партии.

            Показва ми критики на първи критици - чехи и др. Еднакво я превъзнасят за изпълнението на Лакме, Марина и Аида.

- В Прага ме наричат "Момичето за всичко" - казва г-жа Морфова. Както има "слугиня за всичко" - продължава със смях събеседницата ми.

           В Пражката опера три актриси играеха Фелина ("Миньон"). Как се случи, че и трите се разболяха и представлението трябваше да се отложи. За све деня научих ролята и я изнесох. "Момиче за всичко"... Но това е то - примадоната. Да пее всичко, да е готова да замести всеки глас, всяко амплоа. Това значение има примадоната на една опера.

- Кое, мислите, има голямо значение за един оперен артист: доброто пеене или добрата игра?

- Разбира се, пеенето...

- То е близко до ума, г-жо, но понеже тук се беше повдигнал по едно време спор...

- Преди всичко пеенето - повтаря г-жа Морфова. - Но за добро пеене не се иска само хубав глас, а и изпълнение....

- Гласово изпълнение?

- Да. И мимика на лицето. Подир туй вече иде и играта. В странство, след като добрият режисьор обиграе артиста, взима го диригентът и изисква от него концертно пеене. Не го интересува играта. Но истинският артист трябва да съчетае наученото от режисьора с наученото от диригента.

- В коя роля сте излезли най-напред?

- В Брюнската опера, в "Продадена невеста". В Брюн изобщо се подвизавах само като лиричка. В Прага първата ми роля беше Кралицата на нощта от "Вълшебната флейта" после. Астарта, и всякакъв друг репертоар.

- Коя роля най-много обичате?

- Аида. След туй Моцартовите работи, чехския репертоар...

- А кога изобщо сте се явили за пръв път пред публика?

- На забавата по случай свършване на гимназията.

- Имахте ли успех?

- Много голям. В къщи никой не подозираше, че аз имам такъв глас. Дори майка ми, която беше много строга и ме следеше. Но когато запях "Майко, жална, мъченице клета"... хърватска песен, преведена - видях в салона едно бледо лице - лицето на майка ми. После ми каза: "От тебе ще стане нещо".

Заминах да следвам. Нямах средства. По цели нощи преписвах ноти. Когато свърших консерваторията и излязох пред публиката, един виден немски критик ми предрече голямо бъдеще.

- Как ви се вижда българската народна песен?

- Най-хубавата от всички славянски. Говоря това не като българка - а защото отдавна се занимавам съ славянската песен. Знаете, че не съм само оперна певица, а и концертна - песента ме интересува много. Първа е българската песен, после иде словашката. Някакво голямо сходство намирам. Може би защото и словенците са били роби, кой знай - или стоенето на Кирил и Методий между тях - кой знай. Богат ритмус имаме ние - и всеки може да ни завиди. Нашият ритмус в мъчно изпълним дори от големи западни музиканти. Жално, че не се е явил геният да напише една велика българска опера.

- И един по-прозаичен въпрос г-жо: Вие имате опитност, видели сте ... У нас се говори много за формата на театралното управление. Вие какво мислите?

- Най- добрата форма, според мене е тази: директорът, главен диригент и първостепенен артист - съветник. Те са нареждат репертоар, да раздават роли, да приемат артисти и пр. В Прага е тъй и върви много добре. Артистът е представител на колегията и пази интересите й. 

Изобщо, тия въпроси са деликатни. Във Франция има специален закон, според който директорът и диригентът не могат да имат в същия театър съпруга - артистка. Разбирате ме добре - защо нали?

- Но ако не е съпруга, а просто тъй - бъдеща съпруга, например?

- Не знам. Във всеки случай, артистът - делегат е полезен институт. Той ще пази колегията от произволи, прояви на сантименталност и прочее.

- Гледахте ли някое драматическо представление?

- Не можах. Но знам, изобщо, че българският драматически театър е по-добър от тоя в Чехия, например.

- Госпожица Прокопова ви следва от край време, нали?

- Запознанството ни стана по следния начин: Баща й беше директор на гимназия в Чехия, голям музиакнт. Тя е чехкиня. Той пръв ме насърдчи когато следвах и дори ме финансираше. Аз никак нямах средства. Прокопова следваше по пияно при Хофмайстер, а при мене - пеене. После стана членка в Пражката опера. Изпълняваше лирични партии. Тя е голям музикант. Хармонизирала е български песни, които предизквикаха в Прага възторжени рецензии.

- Изморих ви с въпросите си г-жо.

- А не. Много ми е приятно. В Лондон съм приемла журналисти в 8 ч. сутринта до 5 ч. след обед. Едва пеистъпваха към мене. Аз не съм горда. Артистът е артист на сцената само: в живота не бива да сктьорничи.

Показва ми снимки. И една - "Либуша".

- Това е едноименната роля от чехската историческа опера "Либуша". Чух я и не ми харесд изпълнението. Отидох при директора на театъра и казах, че искам да изпълня аз тази роля. Научих я за три дни. Той отначало не беше съгласен.

"Много чехска е тази опера, г-жо. Акцента преди всичко"...

Но тъй я пях, че накрая публиката стана на крака и поиска заедно с мен да пее "Где е родът ми" (чехският химн). Това беше през голямата война. Чехите още не бяха свободни. Авсртрийците ме помислиха за агитаторка на славянското освобождение и при всяко мое излизанеот операта, след представление, до в къщи ме конвоираха полицейски.

- Мисля, че достатъчно приказвах с г-жа Христина Морфоова. Да ми прости, ако съм я изморил.