НЕВОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА

Огнище, приложение към сп. Жена и дом, бр.16, стр. заглавна, 1939

Хр. Въргов

 Отразена в народната поезия и мъдрост

Вековното унизяване на българката, което се вършило от черковната и гражданска власт - чрез обряди, проповеди и закони, не се отрази в целия битов и духовен живот на българина (...)

Жената измамила Адама, упоила Ноя, развратила Лота.  Жената не трябвало да се учи, защото от Евина наука Адам съгрешил. Жената  не може да се учи, ни да учи... Как всичко това се отразило в народната поезия и мъдрост?

Всеки мъж-съпруг искал да му се роди не момиче, а момче. Мъжка рожба не само е економична сила, носи чест в дома.

(...) За мъжа е позволено поглеждане на чужди жени. Той дори си съставил и императиви, заповеди:

- Грехота е да минеш покрай чешма и да се не омиеш и да срещнеш жена и да я не закачиш...

Ако жената измени - увивали я в рогозка, намазвали я с катран и я запалвали. . .

 

 

 

 

За изменик-мъж няма наказание. Дори забранено било напущане на мъжа, ако той изменя. Мъжът е прав дори когато греши. (...)

Ако се родят добри деца - мъжът мълчи, ала ако се родят с недобри качества деца - всичко се стоварва върху майката. Каквато козата, такова и ярето. (...)

Ако жената няма деца - укорява се и се напуща, а ако е плодовита - пак се укорява: - ,,Сека година по дете - за девет години дванайсет пъщнала".

(...) И днес, наглед интелигентни българи, се сърдят на жените си, ако им родят момичета. (...)

Проклятието на небесата, на историята, лежи върху ония, които са дискредитирали, унижили личността на майката на жената, на сестрата и с туй са спрели с векове нашия интелектуален и морален възход.