jenska istoryа

В есела Василева е българска поетеса и актриса, активна през 30-те год. на ХХ век. Родена е в София на 22 декември 1919 година. Родителите й са ярки фигури в софийския елит. Баща й Григор Василев е адвокат, народен представител, политик от Демократическата партия , а майка й Мара Василева (Станишева) е от голям кукушки род. Весела Василева завършва Първа девическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет (1942). Тя говори английски, немски, френски и латински, рисува, пее и танцува. Редактор е на в-к "Ученически подем" . Заминава да специализира във Виена със стипендия и разработва докторска дисертация на тема старобългарски език. На 6 януари 1944 година научава, че е назначена като асистент във Виенския университет . Вървейки пп троатоара в центъра на града е премазана от ремарке на военен камион. Така на 25 години Весела Василева става косвена жертва на войната. Стихове от Весела Василева Самота В полето малките цветя към слънцето растат с еднакъв ус...

сп. Аз знам всичко, бр. 5, стр. 8, 1931 Седя срещу г-жа Елмазова или, както е позната - Евгения Марс и мисленно се връщам към онуй време, когато тя е била една от първите светски дами в София.  Не е нужно да напрягам много въображението си, защото и сега още писателката има всички данни, които правят светската дама. И толкова по-обяснимо става за мен увлечението на нашия пръв писател и поет, Иван Вазов . Толкова повече че не са много външните данни, които правят от Евгения Марс една интересна дама: Тя има и богата култура, която особено в ония години трябва да е правела голямо впечатление. Но и сега г-жа Евгения Марс не е пенсионирана: тя е председателка на Съюза на българките за култура и просвета , влиза в централния комитет на Лигата за защита на правата на човека и гражданина , подпредседателка е на Дружество Българска драма и членка на много културни организации.       - На какво отдавате факта, Госпожо, че, до днес пиесите на покойния Вазов ос...

сп.Лит. глас, бр.522, стр.3, 1941 - Ето Атина Болярска, жената на Иван Вазов! - посочва някой из навалицата една стара, дребна жена. Тя пристъпва към каменния гроб на поета, запалва свещ, поставя цветя. Всяка година на 21 септемврий, тя изниква из тълпата почитатели и приятели, минава като сянка посред шума и възторзите, дребничка, мълчалива и невидима, каквато е била през целия си живот. Каточели сянката на поета даже и след смъртта пада върху нея и я обрича на жестока забрава. От скромната, еснафска къща на устабаши Болярски в Русчук до отрупания с цветя и венци гроб на най-големия български поет! От тихото незначително детство до съвместния, макар и кратък живот с една изключителна личност! (...) Старата госпожа тръгва обратно към къщи. Зад нея остава камъка, върху който свети залепената от нея свещ. Никой не я придружава. Тя ня ма никого. Тя бавно напредва по шумните улици в своята старомодна рокля, с големите си бели коси и с доста отживялата си шапка. Тя е на осемдесет го...

Знаете ли коя е Яна Язова? Тя е една от най-забележителните български писателки, преоткрита след 10 ноември. Прочетете стиховете й!   Плътта Оковите дрънчат! Оковите дрънчат... И викове след мен — и викове ечат... Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад. Без огън, без лъча — аз гасна и мълча. И пак напред сама аз тръгвам в своя път. Свободна, но без мощ... Оковите звучат. Див шепот ме следи: "Къде, къде пълзи таз сянка по върха?!" — Аз кретам и мълча. От земния ни ад дочувам смях навън — пияните от грях... Зад мен оковен звън... Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак: "Тук има само ад, върни се наназад!" Със плач обръщам взор: "Аз искам светлина! Навсякъде е мрак, а там си ти сама". На оргии в дола доземам аз страстта. Крещи грехът в кръвта. — Аз пламвам и мълча. И ето там, от ада — пламък всред нощта Разгаря буен огън — едничка светлина. Там — клада от души... Страстта, страстта гори! Вериги им — плътта...