Един час при Евгения Марс

сп. Аз знам всичко, бр. 5, стр. 8, 1931

Седя срещу г-жа Елмазова или, както е позната - Евгения Марс и мисленно се връщам към онуй време, когато тя е била една от първите светски дами в София.

 Не е нужно да напрягам много въображението си, защото и сега още писателката има всички данни, които правят светската дама.

И толкова по-обяснимо става за мен увлечението на нашия пръв писател и поет, Иван Вазов. Толкова повече че не са много външните данни, които правят от Евгения Марс една интересна дама: Тя има и богата култура, която особено в ония години трябва да е правела голямо впечатление. Но и сега г-жа Евгения Марс не е пенсионирана: тя е председателка на Съюза на българките за култура и просвета , влиза в централния комитет на Лигата за защита на правата на човека и гражданина, подпредседателка е на Дружество Българска драма и членка на много културни организации.

 

 

 

- На какво отдавате факта, Госпожо, че, до днес пиесите на покойния Вазов останаха ненадминати, въпреки благородните усилия на много наши добри писатели.

- Мисля помагало му е обстоятелството, че е ровил в българската история и е галел самолюбието на българина. Дори казвала съм му, че не вярвам на  пищната обстановка, която понякога е създавала фантазията му. А той ми отговаряше: "Даже да не е тъй, трябва да повдигаме самочувствието на българина".

Но Вазов - продължава г-жа Евгения Марс - сам не се смяташе за голям драматург.

- Вие също имате пиеси, госпожо.

- Да, две играни в Народния театър - ,,Божана'' (1912) и ,,Магда'' (1918) и други, неиграни. Започнах с белетристика. Първият ми разказ е ,,Измамената''.

- Кога е писан?

- В 1903 г. във ,,Софийски ведомости''. В 1905 г. се появи първият ми сборник - ,,Из живота'' и сетне: ,,Лунна нощ'' и ,,Разходка из Цариград'' (1908) повестта ,,Буря'' (1910) играните в Народния театър драми, сборникът ,,Белите нарциси''(1929).

- И сега ще се появи...

- Отде знаете, че работя? Да сега ще се появи сборникът ,,Към нови небосклони''. Работя също и върху една драма.

- И в същотот време членувате в толкова много организации. Кога ви остава време?

- Да, този обществен живот много разсейва човека. Големият писател не трябва да си губи времето. И Вазов казваше:

,,Скъсай тия връзки. Това е губене на време. Писателят е кабинетен човек на улиците и салоните.''

- Казвате, че е бил затворен човек.

- В най-добрия смисъл на думата: Не се чувстваше никак добре в присъствието на чужди хора. Не обичаше да се излага на вниманието на хората. Винаги беше зает със себе си, с литературата и с природата. Насила го вкарвахме в компания. Подберех ли я добре, той се отпускаше и ставаше много шеговит. Не обичаше и официалностите - в Двореца никога не отиваше с охота. Предпочиташе да посрещаме новата година в най-интимна компания. А от Двореца го почитаха много, особено Мария Луиза и Клементина. И той ги ценеше много.

- Защо не напишете за спомените си за Ив. Вазов?

Ще го направя. Имам повече от 150 писма от него и мисля, че те ще помогнат на биографите му. Ще напиша особено за отношенията между поета и майка му - едни от най-интересните отношения между майка и дете, които познавам.

- Какво мислите за българския репертуар и Народния театър?

- Народния театър трябва да даде преднина на родната драма. Ако Народният театър не представя българска драма, тя нигде не може да се появи, защото една постановка струва пари. Това значи - никога да не види сцена, а туй пък значи българският писател да престане да пише пиеси.

Би трябвало да се дават 4-5 пиеси на сезон.

- Имаме ли ги?

- На Д-во ,,Българска драма'' са връчени за преглед 22 пиеси. Все ще има между тях сполучливи.

- Какво ще кажете за литературата ни преди и днес.

Г-жа Евгения Марс изказа много интересни мисли, но не пожела да давам публичност. Понеже аз вече злоупотребих с нейната искреност, поне в тоя случай ще й угодя.

- Истина ли е госпожа, че Ив. Вазов и Михаиловски не са били в добри отношения?

- Не бяха зле, но не бяха и добре. Веднъж бяхме в Княжево. Качихме се на трамвая. По едно време се качи и  Михаиловски. Щом ни видя, слезе... През последните години Михаиловски пожела да се сближи с Вазова. Събраха се няколко пъти на чаша чай в ,,Юнион клуб''. Михаиловски искаше да демонстрира своето сдобряване с Вазова и го канеше да идат в Пловдив да се представят на народа. Михаиловски ще държи сказка, а Вазов ще стои на сцената. Вазов не прие.

- Вазов изобщо не държеше сказки...

- Не, нямаше тоя дар. Пред аудитория не можеше да приказва.

- На какво се дължеше, г-жо, навикът на Ив. Вазов да си поклаща главата?

- На нерви, разбира се. Той беше невръстеник*. Но за това - после. Да ви разправя един куриоз с това поклащане, тъй както ми го бе разправил сам поетът.

Стои той пред Народният театър и поклаща глава. Веднага към него се приближава един файтонджия с голяма бързина.

,,Къде ще ви карам господине?''

,,Никъде. Не съм те викал.''

,,Нали ме извикахте с глава!?''

Той беше невръстеник - продължава моята събеседница, увлечена в спомени... Всяка година отиваме в странство да цери мнима болест. Страдаше от мания, че има болно гърло. За да го успокоят лекарите гореха гърлото му с електричество. Нищо не помагаше. Чувствуваше и големи болки. Тогава захвърляше перото. мислейки, че болките идат от преумора. Щом си починеше, болките пак почваха - и тогава почваше да пише, мислейки, че в работата няма да ги усеща. И ги забравяше. Но щом се преумореше, пак се явяваха. Вазов беше един нещастен човек. Няколко пъти е посягал на револвер и с големи усилия сме му го отнемали. Искаше да се самоубие. Неговите пътувания с цел церене няколко пъти го придружавахме и ние. В Цариград също бяхме заедно. Тогава баща ви, който редактираше цариградски български вестник, написа много хубава статия за поета. В Букурещ, Венеция, също ходихме заедно. Цяла година не беше хванал перо, страдащ от страшната си мания. Винаги поставяше в носа си формалин, който го облекчаваше, но дразнеше гърлото му, ,,Здрав да си, ще се разболееш с този формалин'' - казах му. Нищо не помагаше. Пък и много пушеше, особенно при работа. Лекарите му забраняваха.Имаше един слуга от Вакарел, та го бе кръстил Вакарелски. После само Вака, а най-сетне - Ва. Повиква го и му дава цигарите:

,,Хвърли ги.''

Онзи вече има опитност и не ги хвърля, а ги скрива. През нощта Вазов вика слугата: ,,Скоро ми намери цигари. Обиколи града - намери.''

Онзи отива и ги измъква под дюшека. Вазов: Умно момче си бил, Ва. На ти да се почерпиш.

Много от произведенията на г-жа Евгения Марс са преведени на всички славянски езици, на френски, немски и есперанто. Писателката е наградена от Н.В.Цар Борис с орден за писателска заслуга - дамски кръст с корона.

- Вазов беше наивен като дете - продължава спомените си г-жа Евгения Марс. - Всеки можеше да го излъже. Той не допускаше, че може някой да го лъже. Вярваше винаги.

,,Човекът дойде и ми каза туй и туй...Щом го казва, как може да е лъжа''...

Не връщаше просяк никога. Ако случайно върне някого, ще страда''

,,Защо го върнах?''

Винаги оставяше на слугата си пари да раздава на просяците.

Подадох ръка на г-жа Евгения Марс и си отидох радостен, че биде възкресен пред мен образът на един българин, когото слава богу - всички българи почитат. Наистина трябва да е голям за да бъде тъй  общо признат.

Хр. Д. Бръзицов

* неврастения - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F