Стихове от Яна Язова

Знаете ли коя е Яна Язова? Тя е една от най-забележителните български писателки, преоткрита след 10 ноември. Прочетете стиховете й!

 

Плътта

Оковите дрънчат! Оковите дрънчат...

И викове след мен — и викове ечат...

Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад.

Без огън, без лъча — аз гасна и мълча.

И пак напред сама аз тръгвам в своя път.

Свободна, но без мощ... Оковите звучат.

Див шепот ме следи: "Къде, къде пълзи

таз сянка по върха?!" — Аз кретам и мълча.

От земния ни ад дочувам смях навън —

пияните от грях... Зад мен оковен звън...

Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак:

"Тук има само ад, върни се наназад!"

Със плач обръщам взор: "Аз искам светлина!

Навсякъде е мрак, а там си ти сама".

На оргии в дола доземам аз страстта.

Крещи грехът в кръвта. — Аз пламвам и мълча.

И ето там, от ада — пламък всред нощта

Разгаря буен огън — едничка светлина.

Там — клада от души... Страстта, страстта гори!

Вериги им — плътта! — Аз гасна и мълча...

Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.

И викове до мен — и викове ечат...

Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад!...

Там пламна светлина! — Аз плача и мълча.

източник изображение: https://www.jenatadnes.com/hora/edna-lyubov-na-yana-yazova-v-parij/

Неверница

Когато след пладне приседна на прага

и чакам си стария мъж,

плета си чорапите вълнени, що ги и лятос обува,

и младото тяло, сякаш, тръпне от вечерна влага,

а вълната моите сълзи е гълтала не по веднъж —

и китки в градината не късам и нищо не ми се и чува...

Когато след пладне приседна на прага,

мини ми кажи, че ти много ме любиш...

Тъй плахо, с бърз поглед, кат моето робство тук, мрачен.

Ще видя, нехайно уж, клета, че аз съм ти драга,

Глава ще забия в чорапа, като че искам да кажа: "Ти себе си губиш

със мене, омъжена." А огън — в моя поглед вторачен.

Треперя по-бавно да минеш: клуп след клуп сбъркана нищя...

Пръсти несръчни ще пуснат железните куки.

Но в твоето мило лице не ще се загледам аз нито веднъж,

че сухата моя съседка ни гледа от срещната къща;

но идва нощ, тя ще запуши и всички съседки пролуки...

Но идва нощ... И привечер още приспива ми стария мъж.