Публикации

Лудостта на Малина Тимева и положението и в болницата

Изображение
 Вестник на вестниците, 24 май 1930, брой 48   Убийцата на г-жа Гела Лулчева е от два дни в психиатрическото отделение на Александровската болница под наблюдението на лекарите професори по душевни болести. Те  още не са се произнесли по характера на болестта на Малина Тимева, но предварителната диагноза е психоза, свързана с истерия и невръстения, което означава лудост на истерични начала. Съвестта е заговорила при разкриване на престъплението и психозата е настъпила при възпроизвеждането му. Малина Тимева почти не говори, отказва да приеме храна, не отговаря на въпросите и с втренчен поглед произнася от време на време думите - обуща, чорапи, черния полицай...    

УБИЙСТВОТО НА ДЪНОВИСТКАТА ЛУЛЧЕВА

Изображение
Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3273, 6.VІ..1930 г., стр. 3 Резултатите от съдебното следствие. Какво наказание иска прокурорът за убийците. Върху жестокото убийство на Ангелина Лулчева, извършено на 17 миналия месец от Малина Тимева и нейната майка Стойка Тимева, съдебното следствие хвърля вече пълна светлина. ЗАПОЗНАВАНЕ ПРИ РОМАНТИЧНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА        Обстоятелствата, при които е станало запознаването между г-жа Лулчева и Малина Тимева, са доста романтични. Малина Тимева била позната като добра гледачка. Още в началото на 1929 г. със своя любовник тя била поканена в семейството на Любомир Хр. Лулчев, за да покаже изкуството си. Приемът им е бил сърдечен и Тимева успяла в кратко време да спечели сърцето на Ангелина (Гела) Лулчева ида й стане една от близките приятелки. Спечелила нейното доверие, Гела често разказвала на Малина за притежаваните от нея скъпоценности.   Любопитството на младото момиче било възбудено извънредно много и един ден предразположило Л...

Весела Василева (1919-1944)

Изображение
В есела Василева е българска поетеса и актриса, активна през 30-те год. на ХХ век. Родена е в София на 22 декември 1919 година. Родителите й са ярки фигури в софийския елит. Баща й Григор Василев е адвокат, народен представител, политик от Демократическата партия , а майка й Мара Василева (Станишева) е от голям кукушки род. Весела Василева завършва Първа девическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет (1942). Тя говори английски, немски, френски и латински, рисува, пее и танцува. Редактор е на в-к "Ученически подем" . Заминава да специализира във Виена със стипендия и разработва докторска дисертация на тема старобългарски език. На 6 януари 1944 година научава, че е назначена като асистент във Виенския университет . Вървейки пп троатоара в центъра на града е премазана от ремарке на военен камион. Така на 25 години Весела Василева става косвена жертва на войната. Стихове от Весела Василева Самота В полето малките цветя към слънцето растат с еднакъв ус...

Един час при Евгения Марс

Изображение
сп. Аз знам всичко, бр. 5, стр. 8, 1931 Седя срещу г-жа Елмазова или, както е позната - Евгения Марс и мисленно се връщам към онуй време, когато тя е била една от първите светски дами в София.  Не е нужно да напрягам много въображението си, защото и сега още писателката има всички данни, които правят светската дама. И толкова по-обяснимо става за мен увлечението на нашия пръв писател и поет, Иван Вазов . Толкова повече че не са много външните данни, които правят от Евгения Марс една интересна дама: Тя има и богата култура, която особено в ония години трябва да е правела голямо впечатление. Но и сега г-жа Евгения Марс не е пенсионирана: тя е председателка на Съюза на българките за култура и просвета , влиза в централния комитет на Лигата за защита на правата на човека и гражданина , подпредседателка е на Дружество Българска драма и членка на много културни организации.       - На какво отдавате факта, Госпожо, че, до днес пиесите на покойния Вазов ос...

Една жена скърби за Вазов

Изображение
сп.Лит. глас, бр.522, стр.3, 1941 - Ето Атина Болярска, жената на Иван Вазов! - посочва някой из навалицата една стара, дребна жена. Тя пристъпва към каменния гроб на поета, запалва свещ, поставя цветя. Всяка година на 21 септемврий, тя изниква из тълпата почитатели и приятели, минава като сянка посред шума и възторзите, дребничка, мълчалива и невидима, каквато е била през целия си живот. Каточели сянката на поета даже и след смъртта пада върху нея и я обрича на жестока забрава. От скромната, еснафска къща на устабаши Болярски в Русчук до отрупания с цветя и венци гроб на най-големия български поет! От тихото незначително детство до съвместния, макар и кратък живот с една изключителна личност! (...) Старата госпожа тръгва обратно към къщи. Зад нея остава камъка, върху който свети залепената от нея свещ. Никой не я придружава. Тя ня ма никого. Тя бавно напредва по шумните улици в своята старомодна рокля, с големите си бели коси и с доста отживялата си шапка. Тя е на осемдесет го...

Стихове от Яна Язова

Изображение
Знаете ли коя е Яна Язова? Тя е една от най-забележителните български писателки, преоткрита след 10 ноември. Прочетете стиховете й!   Плътта Оковите дрънчат! Оковите дрънчат... И викове след мен — и викове ечат... Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад. Без огън, без лъча — аз гасна и мълча. И пак напред сама аз тръгвам в своя път. Свободна, но без мощ... Оковите звучат. Див шепот ме следи: "Къде, къде пълзи таз сянка по върха?!" — Аз кретам и мълча. От земния ни ад дочувам смях навън — пияните от грях... Зад мен оковен звън... Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак: "Тук има само ад, върни се наназад!" Със плач обръщам взор: "Аз искам светлина! Навсякъде е мрак, а там си ти сама". На оргии в дола доземам аз страстта. Крещи грехът в кръвта. — Аз пламвам и мълча. И ето там, от ада — пламък всред нощта Разгаря буен огън — едничка светлина. Там — клада от души... Страстта, страстта гори! Вериги им — плътта...

ЕДИН ЧАС ПРИ ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

Изображение
сп. Литературен глас, 1930, бр. 61, стр.3     Топла обстановка. Иначе, сигурно не би могло да бъде в къщата на една поетеса.  Почти всички мебели - тетевенска резба. Г-жа Багряна, явно, има вкус, па и намира кой да й подсказва: дружи все с естети.  Моминското й име е Елисавета Белчева. С него е почнала да пише. Най-напред като студентка, в "Съвременна мисъл", после въ "Вестник на жената" (Елисавета Б.) и после... - Като Багряна в "Златорог". - Кой ви нашепна тоя хубав псевдоним? - Владимир Василев и Сирак Скитник. Един ден ми съобщиха, че ме прекръстват. - Най-напред сте писали - кога? - През време на войната, като студентка. (...) - Как сте почнали да печатите? - Бяхме много близки с Йордан Йовков. Той хареса стиховете ми и ги даде за печат. Отвори се войната, станах учителка, списанията спряха, ожених се, затворих се с дете, работа - и спрях да пиша. После пак почнах. - Какво сте следвали? - Филология. Когато напечатах първите стихове, проф...