jenska istoryа

Сп. Жена и дом, бр. 50, 1942, стр,4 (...) Красотата си отива заедно с младостта, остава доброто възпитание, учтивостта, обноските, държанието. Една хубава рокля не е достатъчна, за да направи жената хубава. Когато човек погледне как тя ходи, седи, смее се и говори, чак тогава може да има представи за нейното ,,аз''. А това е цяло изкуство, защото хубавата или скъпа дреха не значи нищо, когато тази, която я носи се държи лошо или има неправилна походка, когато се смее високо или ръкомаха прекалено. Походката е от капитално значение за жената. (...) Най-грозно е когато някоя жена, особено млада, ходи прегърбено. Това я прави да изглежда възрастна, неелегантна, вечно търсеща нещо по земята. Такава жена е лишена от истински чар. (...) Жената трябва също да внимава много, когато седи. Неприятно е да видим едно момиче седнало с разкрачени крака, още по-грозно е когато при едно такова положение се видят дори жартиерите. Днешните млади момичета имат навика при седане да под...

Литературен глас, бр. 12, 1928, стр. 3 Източник: НБКМ Запазен е оригиналният правопис. Хр. Д. Бръзицов      Поетеса, публицистка, създателка и сподвижница на много културни движения. Дора Габе има ласкаво мнение за българката.  - Смятам българката - казва тя - за по-културна от българина. Не в смисъл на повече знания - бърза да се поправи тя - защото знанията ги има мъжът; но жената по-лесно е възприела културата и е станала по-финна. Като по-чувствителна, жената-българка по-лесно е попила външната култура, по-лесно се е поддала на културното влияние. Българинът е останал с първобитните си инстинкти, колкото и да се е учил, колкото и да е живял в чужбина. Затуй, смятам, че вчера и днес още много български момичета съ своята чувствителност, впечатлителност и духовни потреби са останали неразбрани, неудовлетворени от мъжете. И много наши момичета, които ценя, останаха поради тая причина неомъжени.          Намирате л...

сп.Лит. глас, бр.426, стр.7, 1939 Наричаха я Мадоната . Подписваше се под стиховете си Велерина. Казваше се Екатерина Ненчева. От тия три имена, аз мисля, че истинското беше Мадоната. Тя остави след смъртта си една поезия, която не беше нищо друго, освен самия й живот. (...) Нейният живот не познаваше преходните сезони на обикновените хора, а само един - сезон на безкрайните страдания и на неземната любов. (...) (...) Какъв подвиг за тогавашната епоха е тая поезия, която снема от жената оковите на вековните предразсъдъци и проповедва любовта не като морално петно, но вече като атмосфера за духът, в която могат да се познаят истинската красота и истинското страдание на живота. (...) Да събориш стени от невежеството и да презреш това, което ще говорят хората зад тебе, за да чуеш това, което говори сърдцето ти. Какво бе накарало тая толкова отзивчива и чиста душа да се затвори в омагьосания кръг на своето страдание и своята любов, да ги чувствува сама, още по-силно и по-жестоко...

сп. Жена и дом, бр. 56;1943,стр.4 Млада съм, 23 годишна. Чиновничка съм в общината - на село. Не съм лоша и казват - красива съм била. И ето, че заради мене, началството ми и бирникът са във вечни спорове и препирни. За всичко са на различни мнения, погледът им ме следи навсякъде и се ревнуват един от друг. Аз съм, като че поставена между чук и наковалня. На мене и двамата са ми шефове и трябва да им се подчинявам в работата, но не и в заирнята им, защото и двамата са женени. Ето поради това и двамата са ми противни. Ако единият попитам за нещо, другият настоява, че само него съм трябвало да питам. Работата ми е хубава и доходна, пък и от мене е доволен целият персонал. Обаче, невъзможно беше да продължавам повече и за да не влошавам отношенията между двамата, реших да напустна, макар че ще остана известно време без работа. Подадох заявление и чаках, чаках, никакъв отговор. И ето, че началството ми смело и с усмивка ме попита: ,,Кого от двамата обичам." Аз се засмях и ...

в-к Пряпорец, брой 14, стр.2, 1931 Втората част на ,,Солунският чудотворец" е широко обмислена творба, която по оригиналното и верно рисуване на епохата е ценен принос в нашата художествена историческа литература. Трябва да се отбележи, че тази част на романа на Фани Попова Мутафова е здраво споена композиционно. В нея динамиката на действието е значително засилена, а психологическият елемент - сполучливо застъпен.    Център на втората част на романа е голямата фигура на цар Калоян . Той е даден в цялото му великолепие, внушителност и стихийно действие. Тая необузданост на творческата енергия, употребена в завоевателни акции, тая железна непоколебима воля, тая решителност, преплетена със самоувереност, които съчетава образът на Калоян - Фани Попова-Мутафова възсъздава с тънко и умело проникване в характера на мъдрия, предвидливия, недоверчивия, чиято слава ,,отлетя зад границите на България и учуди и порази света".   Душевните конфликти на Калоян в неравн...

в-к Женски глас, декменври, бр. 6, 1923 г., стр. 1-2 Димитрана Иванова   На 8 и 9 т.м. заседава в София III-ия редовен конгрес на Съюза на българските адвокати. На втория ден, на 9-и декември, бе поставен на разглеждане „Предварителния проект за закон за адвокатите, изработен от кодификационната комисия при Министерството на правосъдието“.   Миналата година адвокатският съюз въ II-ия си редовен конгрес прие един свой проект на същия закон, в който предвидя, че „адвокати могат да бъдат лица от двата пола“ (чл. 4). Тази година Министерството на правосъдието, в желанието си да преработи досегашния закон за адвокатите, е възложило ... на кодификационната комисия при него ... да изработи нов проект, който в противоположност на проекта на адвокатския съюз е запазил правото на адвокатство само за „лица от мъжки пол, които са свършили правните науки“ . ... И въпреки решението на миналогодишния конгрес на адвокатския съюз, тази годишният конгрес на същия даде много против...

Литературен глас, брой 20, 1929, стр. 3 Източник: НБКМ Хр. Д. Бръзицов     След убийството на министър Белчев - много години от тогава - младата му вдовица заминава на Запад, за да навакса загубеното в светския живот из големите самони, в които е била една от малкото.   - Стана в мене силен прелом - каза нашата беловласа събеседница, когато посетих гробищата в Монмартъ и се поклоних ннад гробовете на големите покойници. - Запитах се: Защо живеем, ако не се свържем с вечното? Ето, наред със скромните гробове на тия писатели и учени се издигат и големи паметници на богаташи, но каква стойност има тоя мрамор пред скъпата, незасъхваща пръст над ония гробове? Искаше ми се и аз да се наредя до тях.       Учих в Женева дълго време. Исках да науча много, да постигна много. Научих няколко езици и много нещо. И ставах все по-скромна, като гледах как големите ми професори бяха тъй скромни.        Преуморих се и ...

Литературен глас, бр. 43, стр. 3, 1929 Източник: НБКМ   Хр. Д. Бръзицов          Намерих госпожа Христина Морфова, по мъж Лукаш, в топла българска обстановка, каточели никога не е напущала България. Собствено, незнам дали уредбата принадлежи на г-жа Морфова, но достатъчно е и това, че е  потърсила тая обстановка. Българите, които живеят по-дълго време на Запад, често стават по-европейци от европейците.          От здравата й българска фигура лъхаше доброжелатлство и готовност за разговор. Не видях труд докато го подкача.  - Починахте ли си г-жо във Варна? Вие всяка година я навестявате от Прага. - Въ Варна никога не почивам. Тук ще си почина. Когато отида въ Варна или ще искат да участвувам в концерти или сама ще устроя такъв. . .          ( Сам предизвиках г-жа Морфова да разправи подробности около една нейна неприятност с тия концерти въ ...

сп. Лит.глас, бр.370, стр.6,1937 Малко момиче с черни предизвикателни очи, с вечно безразборно разхвърлени коси и лудешки темперамент, като тоя на Черното море (...) Това малко провинциално момиче, чиято душа се топеше от копнежа за най-святото и красивото, което човешкия гении е измислил - изкуство - театъра - се казва Тинка Краева (...)         https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B0 - статия за Тинка Краева в Уикипедия . http://bnr.bg/horizont/post/100530972/spomen-za-tinka-kraeva - Спомен за Тинка Краева БНР - тук можете да чуете част от интервю с нея от 60-те год. и нейно изпълнение от младите й години.  

сп. Кръгосвет, бр.18, стр.7, 1931 Занимателна проблема, която интересува еднакво и мъжа и жената. Чувственото изневеряване на жената и сексуалното на мъжа. В едно събрание преди няколко време се повдигнал един интересен въпрос за съвременния брачен проблем, който изглежда още не е разрешен: среща ли се такава вярност, която може да изтрие през целия живот? Мненията са били разделени. Особенио бие в очи, че жените от новото време са се напълно отърсили от разбиранията си за модерния брак и в много отношения са се освободили от традицията и глупавите конвенционалности. Говорило се е до колко може жената да изтрае във верността си спрямо мъжа. Една дама еманципирана и с  модерни възгледи казала: - Идеално е, ако би могло да се запази вярност в брака между съпрузите до края, но за жалост малцина са мъжете, които могат и желаят да сторят това. (...) Друга една жена е била на това мнение: _ Трябва да се признае, че жената много по-малко греши от  мъжа, когато е дума за ...

 сп.Лит. глас, бр.332, стр.6, 1936 Д-р М. Лещова-Трънка   На 27 т.м. се навършиха шест месеца от смъртта на една рядко-способна и даровита жена - Д-р Иванка Бърдарова-Кантарджиева .  Покойната ми е била съученичка в плевенската гимназия и любима другарка на целия клас, тя се отличаваше действително с много качества. Безброй спомени блуждаят в мене от ученичеството ми, свързани с нея. Симпатична, скромна, умна, весела, разговорлива, отзивчива, пълна с инициативи , тя беше не само най-добрата ученичка в гимназията по успех, но и най-интелигентната девойка в града ни. Тя четеше много извън училищната програма, занимаваше се с музика, рисуваше и ни развиваше най-хубавите реферати. Но характерното у нея беше чувството за мерка въ всичко и чувството на дълг към всички. Иванка Бърдарова принадлежеше на видно плевенско семейство с най-добре уредената къща, с много салони и изящни мебели. Нашата другарка не познаваше надменността и канеше по разни случаи целия клас у дома...